Извеждане от експлоатация на ТЕЦ Варна

Ситуация:

В началото на 2014 г. компанията собственик на ТЕЦ Варна – ЧЕЗ, бе изправена пред сериозно предизвикателство. Тя трябваше или да модернизира централата или да я затвори до края на годината, тъй като не отговаря на европейските екологични изисквания. От 2006 г., когато купи ТЕЦ Варна, ЧЕЗ разгледа редица възможности за нейното модернизиране. Нито една от тях, обаче, не бе реализирана заради неблагоприятни условия и тенденции на българския и европейския енергиен пазар. ЧЕЗ продължаваше да търси бизнес модел, който да оправдае необходимата инвестиция от 120 милиона евро за удължаването на живота на ТЕЦ Варна. Процесът по екологизация, обаче, би отнел поне 2 години. Така, дори и да започнеше веднага, централата пак трябваше да бъде спряна временно в края на 2014 г., а близо 280 служители да бъдат освободени.

В тази ситуация, синдикатите организираха протести и отправиха публични обвинения към собственика във връзка с възможното затваряне на ТЕЦ Варна. Имаше обществени очаквания, че ЧЕЗ е трябвало да екологизира централата, след като я е закупила от държавата. Въпреки, че години наред исканията на ЧЕЗ за ТЕЦ Варна не бяха отчитани в регулаторните решения и централата не фигурираше в нито една енергийна стратегия, в края на 2013 г. ТЕЦ Варна беше обявена от Министерство на икономиката и енергетиката за важен фактор за поддържане на енергийния баланс на страната. С евентуално спиране на централата, ЧЕЗ рискуваше да бъде обвинена, че застрашава националната енергийна сигурност. Това беше допълнителна пречка за евентуалното извеждане от експлоатация на ТЕЦ Варна.

Основен опонент на ЧЕЗ в тази ситуация бяха синдикатите, които имаха членове не само в централата, но и сред 3500-те служители на компанията в Западна България. От месец април до ноември 2014 г. те организираха общо 5 протеста (4 от които във Варна и 1 в София), а един от лидерите им отправи конкретни публични обвинения към ЧЕЗ в лошо управление, неспазване на ангажимента за екологизация и закупуване на скъпи въглища. Той също заяви, че затварянето на ТЕЦ Варна застрашава енергийната сигурност на страната и ще доведе до масови и сериозни аварии в Североизточна България.

Казусът с ТЕЦ Варна възникна във време, когато репутацията на ЧЕЗ беше уязвима. През 2013 г. компанията беше преминала през сериозна политическа, институционална и медийна атака, масови обществени протести и безпрецедентна регулаторна процедура за отнемане на лицензите на двете й основни компании в България. Няколко дни преди ЧЕЗ да обяви съкращенията на служители на ТЕЦ Варна започна работа и новото редовно избрано правителство, оглавявано от политическата партия, която започна атаката срещу ЧЕЗ в началото на 2013 г. Преди това ЧЕЗ водеше преговори за централата със служебния кабинет и предишното редовно правителство.

Цели:

• Постигане на разбиране сред заинтересованите страни за обективната необходимост от спирането на централата в края на 2014 г.
• Намаляване на риска от възникване на комуникационна криза
• Ограничаване обществения и институционален натиск към целия бизнес на ЧЕЗ в България.

Стратегия:

• Сътрудничество с държавните институции и синдикатите и общи усилия в търсене на икономически обосновани възможности за ТЕЦ Варна
• Представяне на продължаващите усилия на ЧЕЗ да намери решение за бъдещето на централата и действията й в тази посока през годините
• Превантивна комуникация и незабавна реакция на действията на опонентите
• Директна комуникация с ключовите заинтересовани страни – служители на ТЕЦ Варна, синдикати, местни власти, служители на другите компании на ЧЕЗ в България

Тактики:

• Комуникация с представители на институциите от 3 последователни правителства (2 редовни и едно служебно)
• 2 работни групи с представители на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за търсене на възможност за удължаване на живота на централата и анализ на икономическата жизнеспособност на обсъжданите варианти
• Комуникиране на усилията на ЧЕЗ за намиране на решение за ТЕЦ Варна и отговор на негативните твърдения на синдикатите чрез – 9 прессъобщения, 9 интервюта, 2 анализа, публикувани в медиите, 1 медийно събитие
• 9 срещи със служители и синдикати
• Писма до заинтересованите страни за информиране относно търсенето на възможност за удължаване на живота на ТЕЦ Варна в работната група с Министерство на енергетиката и представяне на резултатите от финансовия анализ, подготвен от работната група с БЕХ, който показа, че не е намерен подходящ бизнес модел, който да оправдава инвестицията в екологизация на ТЕЦ Варна при настоящата регулаторна рамка

Резултати:

Благодарение на откритата и активна комуникация на ЧЕЗ, обявяването на извеждането от експлоатация на ТЕЦ Варна бе посрещнато с разбиране от основните заинтересовани страни. Не бяха отправяни директни обвинения към компанията от страна на институциите.

През периода на кампанията – от април до ноември 2014 г. 89% от медийното отразяване по темата беше с положителен или неутрален характер, като представяше ключовите послания на ЧЕЗ.

Броят на негативните публикации остана нисък дори в месеците, когато синдикатите бяха най-активни в атаките си срещу компанията.

Опоненти на ЧЕЗ по казуса с ТЕЦ Варна бяха само представителите на синдикатите. Никоя друга заинтересована страна не обвини ЧЕЗ публично за затварянето на ТЕЦ Варна.